Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2014 14:15 - Размисли върху предложението за референдум на президента и всичко около него
Автор: didi8888 Категория: Политика   
Прочетен: 450 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 16.02.2014 17:05


image

По тази тема напоследък доста се говори и коментира, но в коментарите се преплитат гледни точки за съвсем различни неща. Ако трябва да се опитаме да направим някакъв по-коректен анализ трябва да разделим темата на части и да коментираме всяка една от тях. Безспорно три основни части са самите предлагани въпроси за референдума. Всеки един от тези въпроси си е една обширна тема по която може да се коментира много, но освен самите въпроси за референдума предложението съдържа още няколко пласта върху които се струва да се поразсъждава преди да се прехвърлим на обсъждане на конкретните предложени въпроси.

Тези пластове са :

Референдума като форма на участие на гражданското общество.

Какви за вариантите за развитие по предложението за провеждане  референдума?

Дебата това ли са най-подходящите въпроси за референдума?

Защо изобщо президента направи такова предложение, кой би спечели и кой би загубил  от това?

Нека започнем да разсъждаваме върху всеки еди нот тези пластове.

 image

Референдума като форма на участие на гражданското общество. Тази теза беше застъпена както в самото изказване не президента така и в неговите мотиви с които внесе предложеното си в Народното събрание. Ако трябва да се кокетни няма как да отречем, че референдума е  най-демократичната съществуваща форма за вземане на решение.
Самия факт, че изобщо се стига до темата за провеждане на референдум е нещо положително, защото това е макар и  малко отстъпление на “елита”.
Ако доскоро позицията на политиците беше ние сме избрани и решаваме всичко както намерим за добре, днес вече започват да се чуват гласове от типа нека да попитаме гласоподавателите. Това е големия резултат от годината на гражданско недоволство.  Може изобщо да не се стигне до допитване. При положение че пак политиците задават и формули  въпросите  ефекта от референдума би бил  много спорен и минимален. Въпреки всичко това е положително явление. Съвсем логично скоро ще става все по-актуална темата за самите референдуми и законодателството за тяхното организиране и провеждане, а това е пътя обикновените граждани да получат някаква власт и контрол над политиците.  
За някои хора самия факт, че предложението за референдум  идва от президента е достатъчен изобщо да не се разсъждава върху него по същество. Първо искам да подчертая, че аз по никакъв начин не вярвам и не подкрепям президента. Причини не е нужно да посочвам всеки може да намери хиляди за това, от който голяма част са даже публично коментирани. Това не ми пречи обаче да подкрепям неговото предложение за референдум.  Няма как да не застана зад идеята не някой да казва какво смятал народа, а  гласоподавателите  пряко да изрази своята воля.
Отделна тема са целите на предложението. Разбира се те изобщо не са изцяло толкова безкористни. Върху тези цели ще поразсъждаваме малко по късно. Тук веднага ще бъда обвинена от някой как така мога да подкрепям  предложението на президента, но не му вярвам. Ами мога защото се опитвам да не вярвам сляпо и да имам собствена позиция на база различна от това, че това е позицията на еди си кой, който  е еди си какъв.
Да се върнем на референдума обаче.
Каквото и да се говорим  референдума като средство за чуване на гражданското общество е много по-добро от това на някакви консултации някъде властта да покани представители на някакви граждански организации избрани по никого не известни начини и  представляващи неясно колко и какви хора.    Именно това е и причината основната част от критиките към идеята за референдума да са насочени не към самия референдум, а към това от кого бил предложен, към въпросите и тяхното формулиране,  кога да бъде проведен и така нататък. 
Някои казват, че момента не бил подходящ защото нямало достатъчно време за широко обществено обсъждане.  Това е нелепо направо. Времето даже е прекалено дълго. Още повече, че въпросите от предложения  референдум са по теми които се дъвчат вече от години в общественото пространство. Много хора вече даже имат ясно изградени  позиции по тези въпроси.Друга критика която се чува  напоследък е, че президента трябвало да изчака приемането на новия избирателен кодекс, защото в него можело да са залегнали някои от предложенията  от референдума. Това е най-смешната критика която може да се измисли. Тя е резултат внушението, че се правят предложения за промяна в изборните правила, а не предложения за въпроси на които да отговорят гласоподавателите. Каквото и да залегне в новия изборен кодекс докато не се проведе референдум няма как да се знае със сигурност дали то отразява или не мнението на мнозинството от гласоподавателите.
Други хора не подкрепят референдума заради неговите  въпроси и страха, че може да бъде прието решение което според тях не е правилно и може да бъде вредно.    Разбира се риска да се вземе неправилно решение винаги съществува, но да  си против провеждането на референдум защото на него  може да се приеме грешно решение означава да искаш да отричаш правото на останалите да изразят своята позиция. Всеки който смята че обществената нагласа по даден въпрос не е правилна трябва да направи всичко възможно да я промени с основателни доводи и аргументи. Доколко би успял е отделна тема, но ако всеки пробва поне би повлиял на някаква група хора около себе си. Много на брой малки групи правят някакво количество от хора все пак.
Вземането на грешно решение на референдум не е най-страшното нещо това е колективна грешка за която ще плащат всички. Много по-лошо е когато заради грешките независимо неволни или умишлени на  управляващият “елит” плаща целия народ. Никога не трябва да се забравя че дори и отрицателния резултат е резултат и понякога не пробваш ли нещо няма как да го изключиш и да продължиш напред  Ако народа допусне грешка ще си направи изводите и ще я поправи.
Какви за вариантите за развитие по предложението за провеждане  референдума? Това е другото върху което си струва да се помисли, защото  това има отношение и към това кой и каква полза   може да извлече  от референдума.
Вариантите в общи линии са няколко:
Предложението да бъде отхвърлено от парламента каквито заявки дадоха парламентарно представените партии без ГЕРБ. В този случаи това най-вероятно би довело до още по-голямо намаляване на доверието в парламента и политиците и дистанциране на хората.
Друг вариант е парламента да не приеме предложението в този му вид, а да редактира въпросите. При подобно развитие най-вероятно депутатите буха се измъкнали чрез гласуване по “съвест”, а не по партийна повеля.  Редактираното предложение може и да бъде прието с малко мнозинство. Изключително важно е как ще бъдат редактирани въпросите обаче. Като се има предвид, че смисъла от тях и без това не е голям една промяна би могла да го премахне напълно. Но върху това ще помислим малко по нататък  Такова развитие по предложението за референдум е  може би е най-вероятното.
Ако предложението бъде  отхвърлено от парламента са възможни няколко под варията ГЕРБ да изпълни заканата си и да събере подписка. ГЕРБ да се опита да изпълни заканата си, но да не успее. Да не изпълни заканата си и да не събира подписка. Или просто да се проточи процедурата достатъчно дълго за да не може да се проведе референдум заедно с европейските избори.
Ако се стигне до провеждане на референдума има две възможности да бъде валиден или да не бъде валиден. Не малка е вероятността да се окаже, че ще гласуват недостатъчно гласоподаватели и каквито  и решения да се вземат те да нямат задължителен характер. В такъв случаи пърламета може и най-вероятно би ги пренебрегнал.
Без никакво значение какво ще се случи с предложението за референдума. Без значение дали той ще се проведе или не. Без значение дали евентуално взетите решения ще имат задължителен характер самият дебат и шум около референдума е нещо много полезно. Той насочва общественото внимание към темата за референдумите по принцип и най-вече към процедурите по тяхното иницииране и провеждане. По този начин се изкарват несъвършенствата на законодателството за референдумите и се отваря пътя за един много по-важен дебат за промени в това законодателство от които има крещяща нужда за да може наистина референдума да се превърне в достъпно средство за влияние на гражданското общество непосредствено върху властта.

 image

Това ли са най-подходящите въпроси за референдума е другата важна тема по която си струва да си помисли.

Факт е, че това не са най-коментираните въпроси сред хората, част от тези въпроси обаче са основни в политическият дебат (т.е по скоро пазарлък) между партиите. За да сме коректни трябва да отбележим, че се пак тези въпроси  от предложените за референдума съществуват и в  обществото.
До колко присъствието точна на тези въпроси е следствие от повдигането им от някой партии е нещо по което може да се разсъждава доста, но това не е най-важното в момента. Логичният въпрос който можем да си зададем е защо по една толкова обширна тема като избирателните правила се поставят на дневен ред единствено само тези три въпроса? Нима не можеше да се поставят още три или още шест въпроса които се коментират усилено в публичното пространство? Разбира се, че може референдум с девет други въпроси  би отразил много по точно нагласите в обществото, но това няма как да се случи защото това би застрашило политическата класа. Не става дума за застрашаване на една или няколко партии, а на всички. В този ред на мисли е съвсем логично да се поставят въпроси които привидно са важни, но практически не биха променили нищо толкова съществено. Ненормално е да се очаква политическата класа да отреже клона на които стой и да рискува бъдещето си. Никога не биха позволили да се стигне до референдум който реално може да ги застраши, но биха направели някой дребни и не толкова значителни отстъпки с които да се опитат да си осигурят поне малко доверие и легитимност.
Трябва да се поразсъждава и върху критиките за конкретността на въпросите. Примерно за въпроса за мажоритарният избор на част от депутатите тези критики са много основателни. Така поставен въпроса не дава никаква яснота за каква част от депутатите става дума. Веднага обаче трябва да си дадем и сметката, че един въпрос обвързан с конкретна бройка също не би бил коректен защото ако се предложи както някои партии искат да има 3о депутата избирани мажоритарно, а даден гласоподавател иска  примерно да има 120 мажоритарни депутати отново се стига до противоречие и невъзможност да се вземе решение основано на истинските виждания на гласоподавателите
Въпросния избирател желаещ 120 мажоритарно избрани депутата както и да отговори на вароса за избиране на 30 мажоритарно избрани депутат все няма да е отразено неговото желание.И тук отново се виждат несъвършенствата  на законодателството за провеждане на референдуми. Според действащият закон въпросите може да имат само отговор да или не. А един  варният за избягване от тази ситуация е допускане на въпроси с повече от два отговора. Така  бил много по да се гарантира по-коректни въпроси към гласоподавателите. Например отговорите на въпроса дали искаме да има мажоритарно избрани депутати могат да бъдат: “Не трябва да има мажоритарно избрани депутати”, “Да трябва 30 депутата да се избират  мажоритарно”, “Да трябва 60 депутата да се избират  мажоритарно”, “Да трябва 90 депутата да се избират  мажоритарно”, “Да трябва 120 депутата да се избират  мажоритарно”, “Да трябва 150 депутата да се избират  мажоритарно”,
“Да трябва 180 депутата да се избират  мажоритарно”, “Да трябва 210 депутата да се избират  мажоритарно” и “Да трябва 240 депутата да се избират  мажоритарно”. При такива отговори много по-точно ще се отрази  обществената нагласа, но и в този вариант се крие една не малка потенциална опасност. Да допуснем примерно 25% отговорят с не,  5% отговорят да- 30 депутата, 5 % да - 60 депутата,  15% да - 90  депутата, 20% да - 120  депутата, 10% да - 150  депутата, 2% да - 180  депутата, 3% да - 210  депутата, 15% да - 240  депутата. При подобни резултати се вижда че 25 % не желаят да има мажоритарно избрани депутати, а 75% са пожелали да има мажоритарно избрани депутати. Обаче тези които са пожелали да има такива  естествено имат различни виждания какъв да е техният брой. Най голямата част от хората желаещи да има мажоритарно избрани депутати 20% са пожелали да има 120 такива. Логично би било да се приеме да има мажоритарно избрани депутати  това са пожелали 75%  и броя на тези депутатите да 120 тъй като най-много хора 20% са се обявили за тази бройка.  Обаче подобни резултат властта може да тълкува и по друг начин да каже най-голямата част от хората са отговорили с не 25% следователно няма да има мажоритарно избрани депутати. Това по същество би подменило напълно волята на 75% от избирателите въпреки, че чисто формално най-голямата група от избиратели е тази отговорила с не и представлява 25%.  Тоест и подобен начин на формулиране на въпроса и отговорите не е най-доброто решение. Интересно е да се помисли съществували друг вариант при който би се избягало от всякаква възможност са изкривяване на обществената нагласа. Принципно е възможно след съответни законодателни промени да се допусне въпросите да са с под въпроси. Тоест примерно въпроса е искате ли да има мажоритарно избрани депутати. Отговори те да са  “Да” и “Не”. Който обаче се отговори с да отговаря се и на въпроса след като искате да има мажоритарно избрани депутати  каква желаете да е тяхната бройка?  Отговорите тук да са примерно 30,60,90,120,150,180,210,240. Така всичко би било напълно коректно към гласоподавателя и няма да има никакво място за тълкуване на решението и неговото изкривяване.
За съжаление  в общественото пространство дебата по отношение на тези проблеми напълно отсъства. Там се говори само за не конкретно зададения въпрос и нищо повече и думичка не се споменава, че ако в въпроса има фиксирана бройка на мажоритарно избрани депутати  той отново ще бъде толкова не коректен колкото и сега. Истината е , че  дебат по тези проблеми отсъства защото той не е от полза за политическата класа. Тя би иска да си остави възможността да манипулира чрез въпросите задавани на референдуми после да може да  тълкува резултати и да изкривява общественото мнение така както и е изгодно.

 image

 Защо изобщо президента направи такова предложение, кой би спечели и кой би загубил  от това? Това е въпрос присъстващ в общественото пространство и се струва да се помисли и върху него. Що се отнася за партийните отношения към предложението за референдум няма нищо ново двата лагера които вече съществуваха се обявиха против и за предложеното за  референдум.  Просто това е поредният въпрос на конфронтация между подкрепящите правителството и тези които не го подкрепят.  ГЕРБ и така наречените  реформатори подкрепиха предложеното, а останалите БСП, ДПС и Атака застанаха срещу него. Това не е нищо не очаквано на двата лагера им трябват спешно уж значителни теми по които да демонстрират различни позиции и противопоставяне. Ако до преди няколко месеца темата за оставката на правителството можеше да мобилизира  и да укрепва доверието на симпатизантите на двата лагера това вече се изтърка и загуби мобилизиращият си ефект. Ако докато правителството беше “застрашено” имаше някаква подкрепа от обикновени и малко наивни  хора които се надяваха, че то ще промени нещо и техния живот би се подобрил поне малко, то днес тази подкрепа започва да изчезва. След  близо година популизъм обещания за светло бъдеще и надежди днес реалността се стоварва  с пълна сила върху тези малко наивните които бяха повярвали. Изправяйки се пред празния си хладилник,  пред касата за да платят поредната си сметка и боейки последните си стотинки тези хора осъзнават, че въпреки многото красиви обещания и няколкото напълно популистки мерки те са все така бедни и мизерстващи ако не даже и повече. В тази ситуация тези хора си задават и логичния въпрос и с какво настоящите са по различни от предишните? Какво реално се промени?  Именно това е най страшния въпрос.Политическата класа никога не иска хората да си задават този въпрос, защото отговорят ли се на него вярно с нея е свършено.
Както е казано още по времето на древен Рим на народа му трябват хляб и зрелища за да си трае. В случая като няма достатъчно хляб се компенсира с много зрелища. Това е всичко което се случва на политическата сцена . Разиграва се спектакъла с име “Кой е по-лошия”. Предложението за референдума е просто едно действие от тази постановка. Политическата класа използва някаква тема която би предизвикала доста обществено внимание като референдума, защото скандалите с това кой кого подслушвал, Имало ли флашки или нямало. Кой с кого се срещал. Кой колко и за какво летял и колко килограма ядки изял. Кой кого предупредил за разследване. Кой какъв пореден неизгоден договор сключи са теми които могат да превличат обществено внимание вече само за по три дни.                 
Нека обаче да се върнем на предложението за  референдума. Разгледахме ползата на политическата класа от присъствието на темата за референдума, но нека да разгледаме нещата и от гледната точка на хората. Много хора виждат в предложението на президента едва ли не огромна възможност за промяна. Първо трябва да не забравяме, че предложението за референдум изобщо не значи, че той ще се проведе. Съвсем отделна тема е доколко каквото и да е решение  на евентуален референдум по поставените въпроси би променил нещо съществено.  Въпреки това със своето предложение за референдум президента безспорно печели някаква подкрепа. Това за него може да се окаже решаващо особено ако в определен момент му се наложи да назначава отново служебно правителство.  Ето едно от обясненията  защо именно от него тръгва предложението, а не да кажем от някоя от партиите подкрепящи провеждането на референдума. Разбира се и  партиите подкрепящи инициативата за референдума се надяват на дивиденти изразени в подкрепа за тях. Те се опитват да се изкарат добрите защото заставали зад предложението да се чуе мнението на хората, а тези партии който заставали срещу тази идея били лошите.  Някой хора може и да се хванат на този фарс и да станат симпатизанти на  подържащите референдума. Това е много малко вероятно да стане някакво масово явление  малко са толкова наивните хора. Обаче обратното явление на отблъскване на потенциални избиратели от противниците на референдума е нещо което може да се наблюдава. Именно поради това съществува вероятността в някакъв по късен етап  партиите които са против референдума да се “спазарят” с останалите и да го подкрепят обаче с променени въпроси който да елиминират и без това малкия смисъл от така зададените въпроси. В този ред на мисли може да се замислим дали точно това не е планирания от стратезите в сянка  сценарии за предложения референдум. Предлагаш референдум с въпроси който могат да предизвикат някакво значимо обществено внимание, но не са такива които биха застрашили системата и тези който са в сянка и дърпат конците на партиите. Инсценираш големия политически конфликт по въпроса за референдум. После след време се стига до компромис и се провежда референдум, но с въпроси който биха предизвикали още по-малак обществен интерес и са още по-незначителни и маловажни. В резултат даже и референдума се оказва невалиден и все едно не се е повеждал въобще. Това  изглежда като съвършения план за манипулация на хората. Дали нещата ще се развият точно по този начин времето ще покаже това е просто едно предположение на база разсъждения.
Друга теория за целта на провеждането на референдума е, че така се цели повишаване на избирателната активност. Само не мога да си обясня защо някой смята, че щом даден избирател иди до секцията да гласува на референдума би гласувал на изборите и за някой от кандидатите. Нима не може да не направи това или нима не може да пусне един недействителен глас против всички кандидати. Ако някой не иска  да гласува за партии и прави това нарочно и целенасочено дали има референдум или не  би повлияло на неговата позиция по никакъв начин.

 

След както разгледахме въпроса за провеждане на референдума от общата  гледна точка нека да се фокусираме върху предложените въпроси.       

 image

 Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?

Темата за не определеността на така зададения въпрос вече го коментирахме. При така зададения въпрос тази част избирана мажоритарно може да е от еди депутат до 239 депутата.Въпреки неопределеността нека се опитаме да поразсъждаваме за положителните и отрицателните страни на  мажоритарно избираните представители. Много хора казват много по-добре е да гласуваме за личности отколкото  за партии. Безспорно това е факт. Ако имаме една партийна листа в която има да кажем няколко човека които са безспорни специалист и са известни с добро име в обществото и още няколко други човка които са никому неизвестни или пък са известни, но не се ползват с добро обществено име. Избирателя е принуден или да гласува за цялата листа или да не е подкрепи. При варианта на гласуване за листата избирателя подкрепя и хора които не би искал да  подкрепи заради няколкото други човека. Тоест гласа на избирателя е изкривен.   В обратния случай когато избирателя не гласува за дадената листа заради участието на определени хора в нея неговият глас отново е изкривен. Безспорно варианта да се гласува за личности с определени качества е по-добре от това за листи в които има различни личности. За партиите разбира се гласуването за листи е много по-добре защото зад имената на няколко известни човека с качества могат да поставят още много безлични които да вкарат в управлението.
Дебата за изцяло мажоритарна избирателна система не е в обхвата на така предложеният  въпрос за референдума, защото в него се казва част от депутатите което предполага така наречената смесена система тоест част от депутатите се избират мажоритарно, а станалите пропорционално.
Въпреки това е добре да се изтъкнат плюсовете и минусите на изцяло мажоритарната и изцяло пропорционалната система, защото тези техни характеристики се принасят и върху смесената избирателна система, а тя е обект на предлаганият въпрос. Както стана дума вече при мажоритарната избирателна система избирателя гласува за отделни кандидати с определени качества, а не за листи от кандидати както това става при пропорционалната система. Това е плюс за мажоритарната система и съответно минус за пропорционалната.Тук трябва да се направи едно много важно уточнение мажоритарно избиран кандидат изобщо не означава независим. Мажоритарните  кандидати много често са също подкрепени определени партии. Тоест остава възможността част от избирателите да не се интересуват от личните качества на кандидатите, а да гласуват за тях само заради тяхната политическа принадлежност. Месните избори за кметове като и президентските са мажоритарни, но въпреки това много добре знаем, че освен личните качества и партийното е определящо и то  даже може би в по-голяма степен. Сред слабости на мажоритарната избирателна система се изтъква  нестабилността на избраното управление особено ако сред избраните кандидати има повече независими кандидати, защото в парламента трудно биха се сформирали управляващи мнозинства. Дори и да не са независими кандидатите теоретично поне  риска за трудно сформиране мнозинство остава, защото някой от избирателите може да игнорират политическата принадлежност на кандидатите и да гласуват за личности подкрепени от различни партии. Съответно това се изтъква като преимущество на пропорционалната система. Това според мен лично е доста спорен довод защото стабилно управление изобщо не значи добро управление. Едно стабилно управление може да си позволи много повече да не се съобразява с обществените нагласи, а едно нестабилно управление би било много по-зависимо от обществото. Разбира се това е  и нож с две остриета защото пък нестабилното управление от своя страна в стремежа си да запази властта би било склонно на много популизъм което би било толкова опасно както и пълното игнориране на обществените нагласи от едно управление с голямо мнозинство Както винаги се оказва нещо което е по средата е по рационалния вариант. Друг съществен недостатък на мажоритарната избирателна система се явява възможността гласовете на някои избиратели да не бъдат взети под внимание ако кандидата за който те са гласували не успее да събере достатъчно гласове за да бъде избран. Именно поради тази причина в мажоритарните избори се предвижда възможността за втори тур.
Смесената избирателна система се приема като някакъв баланс между несъвършенствата и съвършенствата на другите системи.
След този общ и леко теоретичен поглед на въпроса за типа на избирателната система добре би било да разгледаме нещата и от по конкретна гледна точка отчитайки  и нашата родна специфика и особености на политическата ни система и държавата.
Не малко хора виждат във възможността за мажоритарно избирани депутати в парламента да влязат по-добри  и компетентни хора. Тава желани е на хората е напълно логично и закономерно  като се има в предвид доста спорните качества на голяма част на сегашните ни депутати. Безспорно ако се гласува за отделни кандидати, а не за цели листи избирателите са много по свободни в соя избор и имат възможност да оценяват и личните професионални качества на кандидатите освен тяхната партийна принадлежност или пристрастност.   Критиците на идеята за мажоритарно избирани депутати у нас много често развиват тезата, че при подобен избор в парламента биха влизали хора с пари които си осигуряват депутатски места чрез мощни и добре финансово обезпечени предизборни кампании. Тази теза те доразвиват като посочват, че това ще са хора от сенчестия бизнес или такива обвързани с престъпни групировки и че те биха се възползвали от имунитета който биха получили. Ако на пръв поглед тази теза изглежда основателна за някой нека да се замисли малко по-задълбочено. Нека да приемем, че идват избори и някакъв човек с доста средства и не добра  обществена репутация иска да стане депутат. Той се кандидатира като мажоритарен кандидат. Започва предизборната кампания и той не жали средства, а провежда мощна кампания.В резултат на това превлича вниманието на обществото върху себе си, обаче неговата съмнителна репутация си остава и даже големия шум около него я засилва още повече.Идват изборите една малка част от избирателите заради многото шум около този кандидат гласуват за него, но много повече избиратели подразнени от неговата съмнителна репутация и парадирането с мощна и скъпа предизборна кампания не гласуват за него. 
Сега нека да разгледаме същият този кандидат за депутат който обаче не се кандидатира като мажоритарен кандидат, а си купува място в листата на някоя партия. Избира си място което не сред първите от листата, но все пак място което му гарантира избиране. Започва предизборната кампания въпросния кандидат стои извън голямото медийно внимание. Появява се само на един  плакат където са застанали всички от листата с малка снимка и ситно изписано име. Сред всичкия шум около водачите на партийната листа и самата партия на него почети никой  не обръща внимание. Ако случайно някой вземе много да рови около него и да задава въпроси той си плаща и всичко се покрива. В резултат на това много по-малко хора разбират, че той изобщо се е кандидатирал за депутат други изобщо не знаят кой е той и каква обществена репутация има. Идват изборите хората си гласуват за листата на партията някои от тях  без изобщо да подозират кого в действителност биха вкарали в парламента за свой представител. Една част от тях са поучили цялата листа и хората в нея знаят че той е там, но въпреки че не искат да гласуват за него гласуват за листата в която примерно има други хора който са с качества и за който искат да гласуват или пък подкрепят листата заради самата партия и идеите които тя защитава. В резултат за всичко това се оказва че въпросния кандидат получава гласове които никога не би получил ако се кандидатира за мажоритарен  кандидат. Като се има предвид че бизнеса с кандидат депутатски места в партийните листи на някои партии е обществена тайна е ясно защо тезата за вкарването на съмнителни богаташи в парламента чрез мажоритарното избиране е напълно неоснователна. Даже напротив при пропорционалният избор това е много по-лесно и едно бързо разглеждане на биографиите на някои от настоящите депутати  би потвърдил това.
Като още едно доказателство за неоснователността   на въпросна теза можем да разгледаме ожесточената полемика по този въпроса при предишното въвеждане на мажоритарно избиране на 30 депутата. Тогава големите  страховете бяха, че това ще вкарало едни конкретни хора в парламента. Тези хора обаче изобщо не влязоха в парламента,въпреки че се превърнаха нарицателни.
Като стана дума за нашия опит с мажоритарно избираните депутати трябва да отбележим че много от критиките са с аргумента ами нали тогава пробвахме и видяхме, че нищо не се промени. Тази критика си е основателна въпреки че поддръжниците на идеята за мажоритарно избрани депутати биха казали, че промяна реално нямаше, защото мажоритарният  елемент  беше незначителен. Да безспорно  30 депутата от 240 са много малка част, но дали ако тяхната бройка беше по-голяма нещо би се променило? 
Много хора вярват, че  би се променило, но аз дълбоко се съмнявам в това.
Някои ще кажат, как така нима не съществуват почетени и честни хора?
Разбира се, че съществуват, но дали биха искали да се занимават с политика?
Голяма част от тях може би не. А тези които искат дали биха били допуснати до политиката? Нали не смятате, че хората които стоят зад партиите не биха направили всичко възможно да компрометират и дискредитират тези които могат да им създадат проблеми още преди да са се кандидатирали. После като се премине през една предизборна кампания от тип компроматна война дали би останал изобщо някой който да не е удобен и послушен? Дори и да останат и бъдат избрани такива хора дали те няма да бъдат контролирани така че да не се отклоняват от партийните повели? Съвсем отделно остава и въпроса с боя на мажоритарно избираните депутати, които най вероятно ще бъде съвсем минимален колкото да се каже, че има. Точно както беше при предишния мажоритарен елемент на изборите. Политическите партии не биха допуснали голям брой мажоритарни избирани депутати, защото личности с обществена подкрепа се контролират по принцип по-трудно от безлични депутати скрити в партийните листи. Личност с собствени мнение и характер е много по-вероятно да изненада партийното ръководство и да развали партийната дисциплина.
Въпреки, че лично аз не вярвам избирането на част от депутатите мажоритарно да промени нещо съществено ако има референдум с такъв въпрос аз бих гласувала за въвеждането на такъв избор. Бих гласува за защото и да не подобри нищо няма как да влоши. Все пак  това би създало много повече трудности от гледна точка на организацията и контролирането на депутатите  от партиите и техните господари. Това все пак е някаква полза макар и минимална всяко неудобство и проблем за партиите е плюс за народа. Далеч съм от мисълта, че  париите и техните собственици в сянка не биха се справели с този контрол, но просто той би им струвал повече усилия и средства. Колкото до бройката на мажоритарно избираните депутати ами дори и само един да е това пак е повече от нула. По принцип колкото са повече толкова ще е по-добре проблемите на партиите ще са повече.
Освен това приемането на една такава идея има и друг много по-голям плюс. Така би се доказало че това не е решение за всички проблеми и биха се насочели погледи към други идеи.  

 image


Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми? Това е един много спорен въпрос. Довода, че задължителното гласуване противоречало на конституцията е най-смешното оправдание. Не мога да проумея как някои хора могат да се хващат на подобни оправдания. Дали то противоречи на дадени текстове от конституцията или не е толкова важно там всичко опира до тълкуване и кой в каква посока има интерес да тълкува. Много по-важното в случая тук е че някой се опитва да разглежда конституцията като “свещена крава” която не може да се докосва.

Нима конституцията приета от някакво велико народно събрание без дори да е одобрена от хората чрез референдум може да има по-голяма тежест от решение взето от всички гласоподаватели чрез референдум?  Нима гласовете на депутатите от великото народно събрание са с по-голяма тежест от гласовете на хората който избират тези представители? Защо никой не разсъждава в тази посока, а се води спор само дали задължителното гласуване  противоречало на конституцията или не?
Конституцията не е нещо неприкосновено и ако волята на народа изисква нейната промяна тя трябва да се промени.  Това е много важно и принципно положение, защото днес се обсажда дали задължителното гласуване трябвало да  се подложи на референдум след като е спорно дали това не противоречи на конституцията. След време обаче на дневен ред ще а се окаже друг въпрос който е спорен по отношение на конституцията или дирено е в противоречие с нея. Много важно е такива въпроси да не бъдат отхвърляни с довода противоречат на конституцията, а при желание на народа да става причина за изменения на конституцията в желаната от хората посока.
Нека обаче да разгледаме предложението за задължителното гласуване и от другите аспекти.
Много от привържениците на идеята за задължителното гласуване изтъкват довода, че това би намалило значително влиянието на някои партии и това едва ли не би решило всички проблеми. Подобни твърдения са напълно неоснователни поради две причини: Първо намаляването влиянието на някои от партиите изобщо не би променило нищо съществено.  Второ много спорно е до колко задължителното гласуване би намалило влиянието на определени партии. Задължителното гласуване се ползва с обществена подпека именно заради насаденото в обществото схващане, че всички проблеми в сатаната се дължат само на участието в управлението на няколко партии. Съответно привържениците на другите партии са убедени, че задължителното гласуване би увеличило подкрепата за техните  партии, защото не гласуващите ще ги предпочетат в сравнение с останалите. За съжаление всички тези хора не си дават сметката, че ако не гласуващите искаха да подкрепят някоя партия биха го направили. Много хора смятат, че не гласуването е резултат от незаинтересованост и мързел, а не осъзнават, че това  е изразяване на позиция и отричане на партиите и цялата политическа система. Това по принцип е процес който е характерен в целият свят и далеч не е само български феномен. Избирателната активност намалява  в много от демократичните страни и това е трайна тенденция на отричане на системата в сегашния и вид.  Според привържениците на идеята за задължително гласуване   ако гласуването стане задължително не гласуващите  биха били принудени да изберат и подкрепят някоя партия. Някаква малка част от не гласуващите безспорно биха гласували за някоя партия под действие на принудата. Това би прибавило няколко процента към резултатите на партиите. Това биха били наистина гласове на хора които не гласуват поради не заинтересованост и биха гласували за някоя от големите партии. В този аспект някои от критиците на идеята за задължителното гласуване са прави че то би било от полза на по-големите и известни партии. Незаинтересования и  принуден да гласува избирател би бил склонен да гласува за някоя от големите партии за която без да иска е чул нещо с което го заливат медиите.  Огромна част от не гласуващите  хора обаче не гласуват не защото са незаинтересовани, а защото са направили своя напълно съзнателен и целенасочен избор да не дават легитимност на системата която не харесват и която отричат.
Да приемем че се въведе задължително гласуване какво смятате, че ще направят хората които целенасочено  отказват да гласуват? Една малка и част от тях ще предпочете даже да бъде санкционирана (примерно да плати глоба), но при никакви условия да не гласува. Огромна част от не гласуващите биха гласували с недействителни гласове. Много правят прогнози на резултати, но  пропускат една много важна подробност. Когато нещо стане от право задължение неминуемо това би довело до една чисто психологическа реакция в част от избирателите. Когато се опиташ да наложиш силово дадено задължение на човек той обикновено гледа всячески да избегне и заобиколи това задължение. Много от прогнозиращите резултати се радват на няколкото процента които биха получили партиите от подалите се на принудата за задължително гласуване принципно не гласуващи избиратели , но пропускат да анализират въпросната реакция срещу задължението на хора които не са твърди симпатизанти на партии, но все пак са ходели и гласували за някой. Някой от точно тези хора в момента когато бъдат принудени да гласуват целенасочено и изцяло на пук биха отказали да го правят. Изобщо не трябва да се подценява ината на българина особено що се отнася до определени неща които някой се опита да му наложи против неговата воля.   
Веднага давам един пример идват избори и трябва задължително да гласуваш, а не подкрепяш никои защото няма кой да подкрепиш и за когото и да гласуваш с твоя глас  помагаш да съсипват страната народа и теб самия. Какво правиш тогава? Ами просто гласуваш с недействителен глас. И от такава мярка какъв е резултата ще има 90% гласували от които 80% с недействителни гласове и още 20% за някои толкова колкото ще е избирателната активност ако не задължително да гласуваш.
Хората не ходят да гласуват не защото ги мързи, а защото знаят че изборите  тук при сегашното функциониране на страната са един са фарс и не променят нищо сменят се едни лица, а по същество всичко си остава същото и само от ден на ден се влошава.
Ако някой смята че може да накара голямата част  от българите, които отдавна вече не гласуват да подкрепят някоя партия е наивен.Тези хора не гласуват защото са казали на всички партии и на цялата ни сбъркана политическа ситемна НЕ. Тези хора никога не биха подкрепили партия ако ще тя да е създадена и от Господ. Това вече са около 40-50 % от гласоподавателите.
Коя пария би събрала толкова?
Тоест най-голямата пария е  “партията” на хората не вярващи в партии.
Другата причина задължителното гласуване да не промени нищо съществено е, че дори и да доведе до намаляване на влиянието в управлението на някой партии което е доста съмнително пак няма да  има така желаната промяна.
Много хора казват ако е задължително гласуването ДПС,Атака, и БСП ще загубят за тях биха гласували много по-малко избиратели. Дори и допуснем за момент, че е вярно и  тези партии имат по-малко влияние в парламента това какво би променило? Нима до сега за тези 24 години не сме имали управляващи мнозинства в които тези партии не са участвали и какво постигнаха тези мнозинства? Много погрешно е да свързваме проблемите на страната само с една или няколко партии или  с отделни лидери. Проблема е много по-голям той е в самата система. Той няма как да се реши с изключването на дадена партия от управлението. На нейно място ще се появи друга с друго име която ще изпълнява антологична функция. Проблема е, че цялата политическа система работи срещу интересите на народа и разиграва просто едно представление за пред хората. Днес вече усилено се споменават имена на хора който стоят за сегашното управление, но никои не коментира, че тези хора не се появиха сега. Нима тях ги нямаше и не разполагаха с това влияние при предходното управление? Нали в него не участваха въпросните три партии чието влияние би било намалено според някои хора. Нима тогава нямаше задколисие? Нима това задколисие не си беше същото? И каква ще е разликата за бъдеще най-много да се сменят няколко актьора, но представлението ще си продължи по сценарии. 
Добре да допуснем, че ДПС ще е извън парламента това ще реши ли проблемите ни?
Нима тази партия е с нещо по различна от другите? Нима зад всички партии не стоят еднакви интереси на едни и същи хора?
Безспорно ДПС  е най-доброто творение на стратезите на политическата игра в България.То се е превърнало в страшилището на “прехода”  именно това го прави толкова ценен играч, защото чрез страха мотивира хората да подържат политическата система. Чрез него се внушава, че ако не се избере някой друг то ще спечели властта и това значи едва ли ни не край с българите.  Това е добре замислено и изпълнено средство за манипулация на народа.
Колкото до Атака ещата стоят много подобно.
ДПС и Атака са най-добрите  и успешни творения на стратезите на ”прехода”.Те изпълняват важна и  много сходна функция в така наречения “политически живот”.
Партията на Болен изпълнява своята роля прекрасно. Сред морето от глупости на белокосия лаещ пудел, се прокрадва някои истини, които са споменати от него само за да  дистанцират нормалните хора. По този начин някои неща стават теми табу по които никой не сме да говори защото направи ли го ще бъде изкаран симпатизант на Атака или пък ще бъде наречен откачен като лидера и.  
Функцията на БСП също е да манипулира и разделя. БСП въпреки че се определя като наследник на БКП в нея отдавна няма нищо комунистическо  или ляво като убеждения и т.н. Ако някой смята, че тези хора някога ще реставрират комунизма е просто наивен. За тях сегашната форма на управление е много по-сигурна и доходна. Те просто си играят с електората и експлоатират отдавна изтъркани теми като комунисти и антикомунисти. Класови противопоставяния и всякакви други идеологически вехтории които могат да събудят някаква носталгия към икономическото им положение в част от хората и някакви страхове в останалите хора към зверствата на комунистическият режим. Отделна тема е че така наречените антикомунисти се оказват толкова свързвани с бившата БКП колкото и така наречените комунисти от БСП. 
ДПС, Атака и БСП както и другите партии са просто инструменти по същество те са без никакво значение. Те са просто лицата на  партийната система. Самата партийна ситемна е един параван който трябва да скрие действителността от хората.  За много хора този параван обаче става все прозрачен и те спират да вярват на внушаваната им илюзия.Не партия, партии или отделни лидери или хора са проблема, А  просто цялата  системата е проблема.
Привържениците на идеята за задължителното гласуване изтъкват аргумента, че така ще се реши проблема с купуването на гласове. Да действително колкото повече е  избирателната активност толкова се намаля влиянието на купените гласове. Ако се приеме, че при задължителното гласуване избирателите гласуват за дадени партии този довод е основателен, но ако голяма част от избирателите откажат да гласуват за, а гласуват против с недействителни бюлетини задължителното гласуване не би променило нищо по-отношение на влиянието на купени гласове.  
 Много важно е обаче да си помисли какво значение имат купените гласове. Те могат да  единствено да променят съотношенията между партии за които така или иначе голяма част от избирателите са отказали да гласуват. Дали това е най-важното?  Дали на власт ще са едните или другите има значение само за партиите и техните твърди симпатизанти, но не и за останалите хора и самата страна това е без никакво значение.
Критиците на идеята за задължително гласуване изтикват, че правото не трябва и не може да става задължение. Това е напълно основателен аргумент.Има една много актуална поговорка “Насила хубост не става”, но това някой хора не желаят да проумеят. Задължителното гласуване е поредното посегателство на свободата на човека. Гласуване това е право, но не трябва да е и задължение. Ако някой  е решил поради някаква причина да не участва в управлението не бива да бъде принуждаван. Избирателна активност от 95 и нагоре беше характерна при период от нашата история , към които не трябва да се връщаме, освен с цел вземане на поуки, но само толкова.Въпреки това дори и да  се приеме решение за  задължително гласуване ще има и две положителни неща. Първо ще има шанс да се пробва и да се докаже, че  задължителното гласуване не  променя нищо. Това ще даде възможност тази идея да отпадне. Дебата по тази тема би приключил и би се дала възможност за дебат по други въпроси и по-работоспособни предложения. Второто положително нещо е, че е възможно политическата класа да бъде изправена пред един нов феномен огромен брой не валидни гласове. Ако това се случи тя би се оказала много по-притисната и много по-нелегитимна от когато и да е било. Ако сега може да се слушат оправдания, че избирателите отказват да гласува, защото бели не заинтересовани, времето било прекалени хубаво, или избирателите били мързеливи и не ходели да гласуват, тогава по подобни оправдания няма как да минат. Трудно някой би могъл да обясни, че 60%-70% от избирателите са толкова тъпи, че не са успели да пуснат действителен глас, а и да се пробва никой не би повярвал на това. Просто тогава политическата класа няма как да скрие, че това всъщност са гласове на хора които я отричат нея и цялата политическа системата. Това може да постави началото на истинска и кардинална промяна на политическата система, която да позволи водещ да бъде обикновения незначителен избирател и неговото лично мнение като малка част от колективното мнение, а не политическите партии лидерите,водачите или господарите в сянка. Ако има референдум за въвеждане на задължителното гласуване лично аз въпреки всичко бих гласувала против, защото това ограничава свободата и според мен не е правилно като решение и подход.      

   image


Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

Дистанционно електронно гласуване предполага гласуване през мрежата. 
При този въпрос отново се повдига темата за противоречие с конституцията.
Тази тема се повдига във връзка с решение на конституционния съд  относно тайната на вота, която според някои хора не би била гарантирана при дистанционно електронно гласуване. Тази тема трябва да се раздели на няколко отделни части.  Първата е принципно за подлагане на референдум и въпроси който биха изисквали и конституционни промени.Това вече го коментирахме около въпроса за задължителното гласуване. Безспорно мнението на гласоподавателите трябва да се постави над конституцията и трябва да може да предизвиква нейното променяне при необходимост. Дори и да приемем, че въпроса предложен за референдум би влязъл в противоречие с конституцията това не трябва да е никакъв мотив да не бъде потърсено мнението на гласоподавателите по този въпрос, а напротив трябва да е мотив за допитване. 
Втората част от темата за противоречието с конституцията  е дали  трябва тайната на вота да е  задължителна при всички начини на гласуване. Все пак тази тайна е гарантирана за да се защити избирателя  от преследване и репресии заради подкрепата или не подкрепата си за дадена партия.Обаче ако избирателя не се страхува и  не желае неговия вот  да е таен, защо трябва да се налага тази тайна.  В този ред на мисли ако има поне една форма на гласуване при която да е гарантирана  тайната на вота упражнен  от избирателя това не е ли напълно достатъчно?  Който има някакви притеснения използва тази форма на гласуване чрез която според него му се гарантира най добре тайната на неговия вот. Който пък не се притеснява от гласа   които дава би могъл да  го обяви публично, да използва средство за гласуване което му  е удобно и му харесва .Тайната може да не е задължителна, а да е просто въпрос на избор.
Третата и най-важната част от темата  е дали изобщо се нарушава тайната на упражнения глас ако гласуването става през интернет.  Еднозначен отговор няма защото всичко зависи от това как е направена системата за  гласуване през интернет. Много хора си представят, че ако гладуването е през интернет едва ли не като гласуваш задължително се попълва един списък с имената, данните ти и за кого си гласувал. После се обхожда списъка и се преброяват гласовете за различните партии и се обявяват резултатите. Ако се използва подобен малоумен подход разбира се страховете за това, че тайната на вота може да бъде нарушена са напълно основателни. Съществували списък с тава кой как е гласувал той няма как да бъде защитен. Технологията обаче позволява без никакъв и проблем да има гласуване през интернет без изобщо да  съществува какъвто и  да е списък с това кой как е гласувал. Просто се използва принципа по който става гласуването и сега има електронен списък с  имената и данните на гласоподавателите, но в него се отбелязва само,че гласоподавателя е гласувал но не и за кого. За всяка участваща на изборите  пария или кандидат си има по един брояч на гласове нулиран в началото. Когато някой гласува неговия глас просто увеличава с единица съответния брояч, а в списъка с избирателите само се отбелязва че избирателя е гласувал Никъде не се пазят данни как е гласувал избирателя, а се пази единствено информацията за текущата стойност на броячите. При приключване на изборите просто се обявяват стойностите на броячите и резултатите са ясни.  
По същество това почети повтаря сегашната процедура на гласуване, но в електронен вариант.  Аналогично и сега в избирателния списък се отбелязва, че сте гласували, но не и за кого.
Много хора биха си казали всичко е прекрасно, но къде е гаранцията, че разработената система би работила по коректен начин. Това е много основателно питане. Отново съвременните технологии и тенденции могат да дадат гаранция стига да има желание за това.  Просто е достатъчно разработената система да е с отворен код  който могат да наблюдават всички заинтересовани. В България, а и по света има достатъчно много специалист занимаващи се с софтуер и програмиране няма как някой да успее да купи всички и те да си замълчат за потенциален проблем. Лесно е да купиш един двама десет двадесет или сто човека. Невъзможно е да купиш или да затвориш устата на десетки хиляди и ли стотици хиляди специалисти.
Някой ще кажат с хартиен глас  все пак е много по-сигурно, че ще се опази тайната на вота. Дали обаче това наистина е така? Някои ще кажат да защото е непълно невъзможно да се разбере кой за кого е гласувал, а при електронното гласуване все пак съществува  някакъв риск.  Трябва да отбележим, че не е вярно твърдението за  невъзможност да се наруши тайната на вота при традиционното гласуване с бюлетини. Чисто теоретично такава възможност съществува. Всеки избирател е оставил своите отпечатали върху бюлетината с която е гласувал. В МВР се разполага с електронна база данни с отпечатъците на всеки българин извадил си задграничен паспорт. След изборите   изборните книжа включително и бюлетините се съхраняват от областната администрация.  Достатъчно е няколко човека да участват и може да се свърже определена бюлетина с избирател. Тоест не възможно да се наруши тайната на вота.  Дали е лесно и дали някой би  имал чак такъв интерес към това, че да го направи е друга тема, но все пак е възможно. Абсолютна 100% сигурност и така няма.
Друг довод срещу гласуването през интернет са опасенията от фалшификации.
Тези опасения могат  да се разделят на два типа опасения за манипулиране на самите изборни резултати и опасения за гласуване вместо определени избиратели. Нека поразсъждаваме върху всеки от въпросните типове по отделно.
Опасения за манипулиране на самите изборни резултати са доста коментирани напоследък. Противниците на идеята  казват, че щом гласуването е електронно резултатите е било възможно да се манипулират едва ли не от който и да хакер.
Доколко са основателни тези притеснения  и дали не се внушава на голяма част от хората напълно умишлено и целенасочено, че щом гласуването е електронно е толкова лесно всички данни да бъдат манипулирани? Ако погледнем съвременното ниво на технологиите и навлизането на електроните услуги в разплащането и  банковите операции е редно да се запитаме щом е толкова лесно да се манипулира  нещо което е електронно защо им се доверяваме  в тази сфера като разплащането. Със сигурност електроните плащания и преводи на средства  са обект на много по-голям интерес от много повече хакери от колкото биха били изборните резултати. На базата на тези разсъждения можем да заключим ,че съществува технологиите гарантиращи за достатъчно висока степен на  сигурността на електронна система за гласуване.  Въпроса е в това има ли желание  да се въведе система за електронно гласуване или просто се търсят оправдания такава да не бъде въведена.
Не трябва да забравяме, че електрони  банкови транзакции освен от специализирани  устройства се извършват и от обикновени потребителски компютри, а вече и от съвременните мобилни устройства даже. Защо и гласуването да не става и по този начин?
Не трябва да се изключва и икономическата страна на въпроса. Веднъж въведе ли се електронна ситемна за гласуване разходите за провеждане на избори и референдуми биха били много по-малки. Машините за гласуване са една скъпа инвестиция която ще е трудно да обхване изведнъж всички гласоподаватели, но една интернет базирана система с много по-малко инвестиции




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: didi8888
Категория: Политика
Прочетен: 10788
Постинги: 5
Коментари: 12
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031